Цялото му име беше Мрънко Лумпенов Къдев, но той старателно избягваше презимето си. Представяше се като „Мрънко” или пък само „Къдев”. Малко след ЛуканКовата зима, по време на тоталната липса на бензин, Къдев беше в изчислителния център. Веднъж, дваж през месеца, хващаше влака от морето и пристигаше в столицата. Носеше едни бланки попълнени на FORTRAN 77. В изчислителния център ги даваше на едно девойче, което да ги превърне в перфокарти – картончета с правоъгълни дупчици. Девойчето грешеше доста докато ги дупчеше, но Мрънко все при него ходеше - нека се учи. И от грешка на грешка – съгрешиха. След първата грешка Къдев научи, че предприятието в което работеше е аут, ще го закриват. Мрънко не измрънка и дума, а настъпи педалите. След втората грешка вече знаеше....

Планът беше изпипан до подробности: часове, явки, логистика.... Вече 12 часа Къдев стоеше, спеше, пушеше, псуваше, но краят вече се виждаше. Пред него имаше само няколко коли. Проигра отново ситуацията на ум и когато му дойде реда я изпълни като по учебник – отвори багажника, свали предпазния капак на резервоара, заедно с номера/Москвич 408/, но вместо резервоара напълни скритата в багажника туба. Никой от чакащите не разбра. Мрънко си отдъхна, ако бяха усетили тия, брадясали, потни и скоро не пикали мъже... Първи етап успешен.

С безценната туба, маскирана в пътническа чанта, Къдев пристигна на гарата в стара българска столица. Почака десетина минути и свръзката пристигна. Паролата „туба бензин” беше вкарана където трябва и след отговор „Accept” продължиха към секретния обект.  Какво се е случило там – няма данни, нали е секретно. След няколко часа Мрънко беше пак на гарата с два кашона. Намести се в купето, ама кашоните големи, бият на очи. Пък и в луканКовото време, хората си мислят какво има в тях и питат. Пръв беше кондуктора. Амиии, казва му Мрънко, в кашоните има ...... Кондуктора поклати глава, почеса се и замина.... и прати транспортна милиция . Питаха, гледаха документи, цъкаха. Вече слязъл на гарата, чу водачката на багажното електрокарче да казва на колежката си ”Ето го оня с ......” .

Мрънко Къдев се прибра в къщи. Посрещнаха го жената и децата. Нямаха търпения да видят това, което щеше да ги храни, поне така казваше Мрънко. И той отвори кашоните. И  го подреди на масата. Вертикален дизайн, процесор 8086 и огромен твърд диск 20МВ....

ПП. Написах това, защото не ми харесва да наричат българите лумпени, мърморковци или през ден да ги питат "А вие КЪДЕ бяхте когато..."

Дори да се казваш Мрънко, да не мрънкаш...:)))

Въпросът : "А вие къде бяхте ,когато " е съвсем удачен :)
Лошото е ,че не получаваме отговор:)))
Не го получаваме ,зашото не се задава на правилните хора ;)
А то си проличава кой къде е бил рано или късно ! И онези ,кото са били на правилното място с правилната позиция са живи ! За другите или добро или нищо .
Аз ще замълча ............

Човек и от "съгрешаването" може да извлече полза:)))

А според тебе, какви са по-голяма част българите? Духовния, икономически и морален гений на Европа? :) Нима за положението, в което се намираме не сме си виновни само ние? Или ще кажеш някой друг ни е виновен.

Ако преобладаващата част от българите беше свестна сега щяхме да сме на нивото на Финландия поне! Обаче с калпав кон каруца не върви. Т.е. върви, ама всички виждаме резултата. Повярвай ми виждал съм много хора из цяла България.

Иначе разказчето ми хареса :)

Историята ще покаже какъв човек може да зададе този въпрос "А вие къде бяхте ,когато "

За последните 50-60 години съзнанието на българите е тотално променено. Знаеш, че това е дълга история. Преди честноста, достойнството и трудолюбието са били на друго ниво. Значи са можели.... Защо да не могат и сега, да не би генетично да са други?

През ЛуКанковата зима никак нямаше луканки:)))
Поздрав!:)

Ааа имаше, имаше ама на отделни места:)))

Не пропускай и на кого да бъде зададен ! Защото аз мога да кажа къде бях и какво правих ,но човека ,на когото ще го задам има много да обяснява !!!
Лошото ми е ,че гоня обясненията до дупка и не се задоволявам с : " Човешко е да се греши"

То едно време се знаеше кой е човека, но сега са май доста...

:))))))))))
Наистина ли е минало толкова много време?
А ние къде бяхме когато ...?
Мислехме си че сме на точното място,
но сме се лъгали.
Едни други хора по същото време правеха 1-те си милиони,
Кой с шевната машина на баба си.
Кой с тубичките с бензин ...
...
За останалото си прав! ;))

На фортран съм писал. И си купувах компютри, когато други правеха мускули и пачки. Все пак успях достатъчно, с много труд...

Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил....
...
С извинение към великия поет,
но ми дойде от прима виста
и реших да ти го споделя
все пак :)

Браво на Мрънко!
Те така се прави- със замах се сменя системата:)))))).

То на човек разни мисли му идват в главата, днес едни утре други...
ту тъжни, ту весели. Дай да пием по едно :)))

Добре дошла, малко се размрънках, в разрез с профила...то човек трябва да е все за риба за да весело:)))

е, ти се размрънка забавно:)))
поне на мен ми беше такова...
ама да знаеш- снимката с "радиацията" е по-fun.
върни я. плийз...

Ще я върна! Е все пак да е малко забавно:)

весели времена бяха :)))

ти да не би да мрънкаш? ;)

Неее, само така се казвам:)))

въпреки, че имат завидно материално състояние. Това не им пречи да завиждат,
на едното око на слепия.. Ех, шопе..шопе!:)

В целия текст няма и една дума за мрънкане, напротив... И не ми хоресва кагато всички хора се слагат в една кошница. Ако шопа е за мене - не съм. Аз съм от морето....ама то морето май вече е шопско:)))

Не е за теб, а за околните ми - шопи:)
Ах, морето!:)))

Амиии, изнасяй се насам:)

Вие бяхте на работа, ние бяхме първокласници. Ами ТЕ къде бяха?
Най-много мрънка Б.Борисов - все другите са му виновни :P

Къде се изгуби. Я кажи как беше в първи клас :)))

Беше ужасно, майка ми беше програмист и можех да пиша една-две команди под DOS, но в училище ни караха по не'кво BDS да пишем / с химикал!/ и голям зор видях. Безпросветни времена. :S

8 страници с химикал на лист А4; По онуй време чичо Бил Порталски рекъл "Харвардът тесен за мойта душа е" и излязъл, и направил микроскопичния мек, който, обвит в мрежата ... разказал играта на целия глобус...

През останалото време - абе, не ми се дума какво строихме, какво излезе, как вятърът на промяната го духна и т.н.

Ей, добре си го написал, след като ни караш да изпадаме в продължения:))))

Винаги със се чудел как Бил си е измислил име "микроскопичен и мек", явно не е имал самочувствие:))) и си много права, че ни разказа играта..с това нищожество:)))
Вчера прочетох разказа ти за Пловдив, възстанових много спомени - мерси!