Ще ме прощава BS. "Съдбата на човека" - ако /не/сте чели разказа - тъжен е. Моят не е. Обаче е съдбовен.
          Татово време. Всички бяхме равни, имаше и по-равни, имаше и най-равни. То и сега е така, дори и фамилните имена съвпадат. Бях от равните. Студент някой си курс. Наближава Нова година, разбирай почивка преди сесията и решението е: ще се празнува в един мит(н)ичен град, на брега на голяма река. Нерде морето, нерде границата, ама айде!.
         По него време имаше програма за развитие на граничните райони - разбирай привилегии. Аз разбирам привилегии, ама баш на тия...баш на Свиленградската граница...както и да е, така е решила партията. Та оттам имах състуденти и предпразника - там.
           Моята приятелка, дълга история, учеше в Пловдив. Качих се на влакчето, влакче като влакче, за равни хора. Запазени места никс, пътници фул. Ако сте настигали по тротоара пълничка лелка с две чанти в ръце и се чудите от ляво или от дясно да се промушите...а сега, сложете четири-пет такива в коридора на вагона, напълнете го със студенти, с още десетина чичковци с по две-минимум дамаджанки в ръце, запалете по цигара /аз пуша, ама другите защо?/, през минута някой геройски гази до тоалетната..., че се и връща! ей нахални хора..  Та така, ляв крак, десен крак, пак ляв....
          Пловдив си ми е слабост и тогава и сега...Та тогава забрах тогавашната си слабост и пак на влакчето, къмто границата. Културно влакче, даже се нацелувахме на спокойствие.
          За първата вечер, няма да ви разправям, не че нещо знам....
          Което разказвам е за втората вечер. В компанията се оказа, че всички са женени/тогава беше така, след 25 ставаш съмнителен/ и само ние не сме. Веселба. Не ракия, неее, само уиски и невиждани водки/митичен град!/. Не си мислете, че сме се напили и т.н. От дума на дума, стана въпрос дали ще се женим и не знам защо, никой от нас не каза твърдо „не”. Груба грешка. От там нататък работата се раздуха, разчу се по комшиите /град, град ама си е село/, заприиждаха гости с разни митНични алкохоли. Измъкнаха някаква бяла наметка за булката. Празненството излезе на двора и повече никой не ни пита. Някой беше поел организацията. В съседската къща ни приготвили спалня. Извадиха пушки, стрелят /няма да се жениш а!/, домъкнаха се музиканти. Трябваше да продължим. И продължихме до сутринта. Пълен шок. Добре, че по обяд трябваше да тръгваме. Влакът беше мисля за Стара Загора и там се разделя за Варна и Пловдив. И тогава.... на гарата..... никой не каза „да”. Може би защото ни очакваше сесия или беше от шока...
         След изпитите тя дойде на гости носейки нейното "да". При мен нещата се бяха пообъркали, по време на сесията влязох в търговски отношения с една колежка - от нея теорията/лекции/, от мен практиката... Та тия три дни ме разтърсиха из основи, оцелях благодарение на калпавата БТК и се зарекох да не правя повече така.
         Историята съвсем не свършва тук. От този град не беше само един състудент. Събирания, пийвания, нещата се разчуха. Търговската ми сътрудничка научи. Видя снимки. Кога са докарали и фотограф тъй и не разбрах....
         Към края на зимата в една хижа на връх планината, сняг затрупа гостите. Няма мърдане. Сътрудничката, бъдещата ми половинка, я фиксира първа и казва: Това не е ли?... Тя е, смънках...
         Една седмица бях с двете в хижата.... и оцелях! Съдба! 

Супер история!!!

Ама, че случка!
Добре , че на едно място споменаваш "бъдещата ми половинка" , та се успокоих по повод на теб.
Много е гот когато в блоговете се разказват подобни историйки от живота на хората.
Даже и да са понякога малко поукрасени, пак става.
Твоята, обаче, чувствам ,че си е без добавки.И без друго е доста шантава.:):):)
Поздрави.

Ако си вътре и след време си е супер!

Много си права, няма добавки, щото ще стане съвсем луда работа:)))

Ей тия три неща! Страхотно си го написал. Поздрав!

И нашия град е мит(н)ичен. Добре, че не си се затрил по други митове...:)))

Поздрави! По принцип теорията е следствие от практиката. Когато нещо работи добре, търсиш начин да обясниш защо работи и правиш теория. После някой чете теорията и прави нещо, което не работи:)))

И нашия град е мит(н)ичен, но чуждото е по-сладко:)))