Влизането ми в социалната мрежа не беше случайно. Спря ме един представител на министър ЦЦ и ми съобщи честно и почтенно, че ми остава още малко време т.е. изтича ми срока на шофьорската книжка. Ама, казвам, нали го удължиха. Свива рамене. Пред угрозата, в някой край на страната, да трябва да доказвам, че нямам сестра, реших да действам. И така преди повече от месец се регистрирах в социалната мрежа, вече създадена, пред моето РПУ.
Тия мрежи ги знам отдавна. С тях съм израстнал. Особенно атрактивни бяха мрежите за портокали – преди Нова година. А пък мрежите за бира, през лятото, си бяха направо пророчески. На тях изпотени и изнервени мъже, надминаваха по изказ Стоичков и вещаеха края на тогава управляващите. Така и стана. Или май не стана, но това е друга бира.
Та, регистрирах се под номер 1111. Към момента бяха активни номера 555. При около 150 щастливци на ден, означаваше 4-5 дни чакане. Първите дни е лесно, вечер списъка е при дежурния полицай, звъниш и ти казва кой е номера на последния влязъл потребител. Когато ти наближи номера, става по-сложно. Трябва няколко пъти на ден да проверяваш на място, изтървеш ли реда – нов номер. Имаше един човечец, всички го познаваха, по цял ден чинно си чакаше и колкото наближаваше реда му толкова по-умислен ставаше. Накрая проговори – имал пълно алиби за да не си е в къщи и като дойде реда му – край. Намериха се умници и му предложиха да си замени номера с по-заден, на някоя майка с дете.....такъв щастлив човек отдавна не съм виждал.
Дойде и моя ред.... Подавам документи за лична карта и шофьорска книжка.
Мина месец и пак се включих в мрежата, но този път на героите, на тия, които вече имат да получават и гледат на сега записващите се със снизхождение. Влязох със самочувствие, подавам бележките. Мила служителка изчезва с тях и след малко чурулика:
- Ето личната карта, шофьорската книжка ще получите от КАТ.
Онемях. Не стига, че е на другия край на града, ами ще трябва пак да се си активирам профил в тамошната мрежа... Тръгвам си смазан.... На изхода.... На изхода ме посрещат като герой, гледат ме с уважение, отдръпват се за да мина, в очите им се чете тайното желание и те да станат като мен...
След време, вече поуспокоен, решавам да си погледна изстраданата лична карта. Ужас. Бях чел, че имала 20 пунктуационни, стилистични и преводни грешки, но това което видях ме срази. Първо помислих, че е копие, а не оригинал. Снимка – чернобяла, наполовина закрита с огромен печат върху нея и някакви защитни дъги. На места избледнял текст. Отзад, преводните текстове размазани пак от някакъв печат . Почти сигурни ядове в ако излезеш с нея в чужбина...
Що така бе Сименс? Или някой друг?
това с мрежите... закалени сме- аз поне си спомням извън изброените от теб някога, че имаше и едни ежедневни--- за кисело мляко сутрин, на които ме пращаха мама и тате. за кадастрон и тетрадки преди 15 септември, а! имаше и за книги, от ония по-хубавите, които ставаха със записване в книжарницата, за свещи в годините на режим на тока:))).
но пък тия, сегашните, както ти казваш- са най- развити...
нищо,че една бабка от една реклама реве, че се разпадат.
Тцъ, не е вярно!
мислА да заложа на мрежите за риба още утре... след работа.
там поне пада нещо за масата:))))))))
Но сега са на мода тези дето си ги описал:)))
Поздрави,bigbrother!:)
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
24.07.2010 18:02
Но явно ще трябва вода и храна за из път или направо нещо по-силно. Некви подкупи не вървят ли при пазителя на реда на входа?? Време ми е и на мен да допринеса за корупцията :)))