Навсякъде чета, че сме обратна държава. За великите празници, цените вместо да се намаляват, се увеличават. Полицията вместо да гони бандитите, ги уведомява. Обещават ни 18%ДДС, правят го 22% ........... а бе, Вие си знаете . Замислих се дълбоко над проблема  и реших:  За да живея нормално, трябва да стана обратен. Щото на обратното обратното е  нормалното. Стана ми някак по-светло и слънчево. Облякох се пролетно, по-тесни панталони, ризка, късо яке, позагладих остатъците от перчема и излязох за първата си обратна работа. Притеснявах се, исках да я свърша на по-усамотено място, по-далеч от любопитни погледи. Все пак за първи път ми е. След около час открих подходящият обект. Беше отделен от другите, обърнат леко в страни, храстите частично го закриваха, но  виждах приятният му профил и част от широкия му гръб. Събрах смелост, приближих се и ...влязох:

- Търся зимни обувки!

 Горкото момиче, сигурно и бях първия клиент за деня. Скочи от столчето, леко зачервена и притеснена:

- Ама вече е пролет и имаме само няколко вида!

Започнах да оглеждам рафтовете. Даааа... само пролетни обувки, а аз, нали съм обратен, търся зимни. На най-долния рафт, зад момичето съзирам нещо подходящо:

- Е те тия искам да видя! 

Момичето се обърна  и се наведе към долния рафт. Дънките й бавно се плъзнаха надолу и някак неочаквано спряха. Прекрасссна гледка.... не може да се опише..... само се усеща.

Тя може би осъзна, че не е заела най-добрата поза и клекна долу...... Ооо чудо, дънките изчезнаха и всичко беше пред мен. Стоях вцепенен. За скрита камера.

 В този миг  усетих силата.... Завари ме неподготвен, стрелката сочеше на 6 часа . Появата и по принцип е приятна, но в случая ситуацията стана критична. От опит знам, че трябва по най-бързия начин да  я насоча на 2 или 10 часа и с ръка в джоба  да прикрия ситуацията. Бръкнах в джоба /ах тия тесни панталони/  и тъкмо започнах сверяването, когато момичето се обърна и ооо боже, пред мен бяха всички прелести чак до пъпа. Безконтролната сила остана на 5 часа и продължи надолу.... Вече не можех да седна, камо ли да меря обувки.

- Не тия, другите! – почти извиках и заедно с нейното обръщане към рафта си тръгнах. Вратата услужливо се отвори. Влезе, може би,  втората за деня клиентка и някак странно гледаше към мен и някак надолу.

..................................

Ега си държавата, едни обувки не мога да си купя!

Аз писах за едно такова преживяване на Карло Понти , когато видял розовия жартиер на една мадона. Мъжете от блога ме укориха, сякаш аз съм писала песента!
http://panazea.blog.bg/technology/2010/03/10/cherveniiat-jartier.508337
Ами аз от женски прелести не се впечатлявам !
:))